Групата от Клуб по пешеходен туризъм "БГ БАЛКАНИ" поема на поредния си поход. Района в Карлуково е необичайно красив. Мястото пленява с високите отвесни скали, красивите меандри, които реката е оформила в камъка и многото пещери, намиращи се на неговата територия. След като заобиколихме пещерния дом я видяхме и нея. Зейнала и притихнала, очакваща своите посетители – пещера “Проходна”. Тръгнахме по тясна горска пътечка и след около 15-20 минути наближихме входа на пещерата. Главите ни бяха насочени нагоре, привлечени от масивните скални форми и причудливи образования. Пещерата е карстова, оцветена в бели полутонове, с характерни сводести извивки с изящни форми и е много, много светла. Осветеността на пещерата идваше предимно от двата огромни входа и двете очи, впити в теб и обливащи те със светлина. Отворени очи! Случайна ли е формата на тези отвори в тавана на пещерата? И дали наистина тези очи са естествени или са направени от човешка ръка? Но по важното е, че ги има и са отворени.

Очите не ни изпускаха от поглед. Ние бяхме в тяхно владение, нарушавахме тишината им от вековете. Светлината, която се отразяваше, беше неописуема. Невероятен е звука, който се разнесе от подножието на пещерата. Някой от туристите запя "Хубава си моя горо" – песен, която тичаше и лудуваше по своя си начин, както тя го умее. Акустиката на пещерата беше изпробвана и с непозната за мен народна песен. Когато запя едно от момичетата, сякаш Очите заплакаха. Поне моите се навлажниха, а за Ония там горе не мога да знам със сигурност, но усещането от песента не може да се обясни с думи. То беше невероятно, изпълнено с искрена любов, с много чувство и от сърце. Много тъга имаше в песента. Ритмите се носеха из пещерата и навлизаха в някои невидими същности, като топяха ледове в тях, разпалваха огън. Притихнах и сърцето ми се зарадва и благодари за този миг, в който сякаш невидими струни пронизват душата ти.

В пещерата забелязахме един камък счупен на големи късове, който се отличаваше от останалите със своята белота, т.е. доскоро неговото място не е било тук на земята. Като повдигнах очите си нагоре, нависокото (височината на пещерата е около 40 м) и видях мястото, откъдето се беше отчупил. В един момент си представих с какъв гръм и трясък този отломък се е приземил на това място и като се има предвид и акустиката на пещерата, добре че не съм била свидетел на това явление, защото със сигурност след такова преживяване човек би имал кошмари. Тези Очи са видели и преживели толкова много. В тавана на пещерата на места забелязахме и очи, които са затворени, т.е. виждаха се само техните очертания. Друго интересно явление, което наблюдавахме бяха малки капчици вода, които непрестанно капеха от различни места, но предимно бяха в близост до Очите, в близост до светлината. Всяка нова капчица идваше по различен път, а не от едно и също място. Успях да уловя няколко от тях в шепите си. Това, което ми беше интересно как така капе вода от скалата? Откъде се взема тя? И още повече, че по земята след това нямаше и помен от вода. Не образуват локвички или мястото под тях не е мокро дори. Каква е тази магия! Единствената, пред която човек често е готов да се преклони. Магията на природата! На прага на внушителното пещерно пространство мислите и очакванията са съвсем други. Навлизайки в пещерата “Окната”, посетителят се изненадва от осветеността на мястото. Гледа нагоре с очи – омагьосани, невярващи, мълчаливи и застинали в почуда и възхищение, преклонение и страхопочитание дори. Защото, там – отвисоко, гледат Очите на Природата. Това са очите, пред които се моли поп Алигорко от “Време разделно”. В пещерата са заснети кадри и от други филми, в т. ч. и чуждестранни. Магнетизмът на „погледа” може да прикове посетителя на това място и за по-дълго време, събуждайки в него скрити сили, пориви и копнежи. Остава споменът, усещането за непосредствено съпреживяване с природата. А търсещият уединение би могъл да се разходи из красивото Искърско дефиле и по самата река. Проходна пещера е толкова леснодостъпно място, на което всеки обикновен турист може да се почувства екстремно, пък дори и само застанал под Очите. Защо ли? Защото те гледат и виждат всичко!

Очите в пещера “Проходна” са отворени и днес. Пожелавам на всички очите им да бъдат като “Очите на Бога” – отворени, улавящи скритото, невидимото за човешкото око, в което има скрито богатство. Човек може да бъде богат и с поглед!