Новини

проект „Заедно природата и ние”

Сдружение ГЕУМ в партньорство с кметство Николаевка и клуб по пешеходен туризъм „БГ БАЛКАНИ“, започна изпълнението на Договор № Д 200001014ВН за проект „Заедно природата и ние” – теоретични занимания и изграждане на зона сред природата за практически занимания.

виж повече
БГ Балкани си има уебсайт

БГ Балкани си има уебсайт

Решихме и го направихме! Поискахме да си имаме наше място, в което да сме заедно с вас и да сме ви много полезни!

виж повече
Посрещане изгрева на Слънцето - пролетно равноденствие на Беглик таш

Купувам билети и след работа грабваме раниците и бързаме към автогарата. Там, докато се огледаме за сектора и дойде розов автобус с лилави и сини звездички - все едно започва едно розово приключение или приказка, кой знае. Няма да описвам пътешествието до Варна, защото беше нормално. Вечерта късно се събрахме до Аспаруховия мост - разнородна компания.  Тръгнахме от Варна през Бургас за Приморско. Пътуването беше удобно, в буса имаше парно и организаторите се бяха погрижили за всичко. Компанията спи.  В Приморско има табела, на която се завива почти обратно на 310 градуса и се поема към резервата „Перла”  - бивша резиденция на Тодор Живков.  Стига се до плажен път с чадъри и бариера /останали от миналото лято/ и се продължава през дъбова гора. Рано сутринта е и не можем да разгледаме нищо, тъмно е. Стигнахме до импровизиран паркинг с чакало и хранилка за животните / явно от ловните мераци на бившите първи/ и огромна красива поляна, която в края си завършва с каменен ансамбъл подреден по необикновен начин -  големи каменни блокове от по 10 тона. Беше все още тъмно и не ставаше за разглеждане. Мъжете събраха дърва и запалиха огън. Който не му се спеше, отиваше до огъня със сандвичи и кафе.  Зачакахме изгрева.

 Първо се  събудиха птиците и започнаха да се раднат на новия ден. След това се спусна гъста мъгла. Явно ангелите или пазителите на това светилище не ни даваха разрешение да посрешнем изгрева тук. Но и никой не ги помоли за това. Засилихме огъня и зачакахме да се съберем всички. Като че ли ей сега ще изгрее и слънцето. Почакахме да се развидели и направихме разходка из светилището. Големи мегалитни камъни се издигаха навсякъде. Входа е от северо-запад. Преминава се покрай брачно ложе, където слънцето опложда богинята майка. Тук е и жертвеника с две вани, от които тръгват улеи и се смесват течностите. Според преданията траките не са били месоядни и даровете им са от  вино, мед, мляко, зехтин, а плодовете -  смокини, грозде, ябълки, кайсии, праскови, нар, райска ябълка и какви ли не още. Такива блага са принасяли в жертва на богинята майка. Минахме покрай трона, на който е сядала жрицата, извършваща обредите. На изток има лабиринт от камъни. Там легендата гласи, че всяко момче, за да стане мъж трябва със завързани очи да премине през лабиринта и да излезе през тесен процеп между двете огромни скали - като през чистилище. Скалите са високи около 6 м и с дължина около 10-15 м. Когато човек минава през него, се усешат вибрации  - все едно не си сам там, чувстваш земята под краката си и камъка като живи същества. И те обхваща едно спокойствие. Продължаваме на юг, там има долмен  - за един човек. Оставаш сам за медитация и се зареждаш със спокойствие, сила, енергия и любов.

После се връщаш на запад, където са дванадесетте камъка - за месеците от годината. Има и  пет изправени камъка, колкото са дните за почивка в края на годината по календара на траките. Интересното е, че и старобългарския календар е устроен точно така 12х30 + 5 дни за празници. Самата плоча под на светилището е като астрономична карта с местата на звездите в различните съзвездия. Отпред е и слънчевия часовник, който разделя деня на 6 части  или по-точно светлата му част. За жалост мъглата не ни позволи да видим това място при изгрев.

Така тръгнахме към Маслен нос и старото търговско пристанище от преди 4-ти век пр.Хр. Всичко беше мистично, обвито в мъгла. Но красиво -  сякаш мъглата го пазеше. Преминахме през залива и стигнахме до един параклис /или поне останките от него/ на Света Марина. Тихо, мъгливо и прекрасно заливче. Постояхме и помълчахме. Тръгнахме си обратно по пътеката нагоре и тогава пазителите ни позволиха да видим светилището в неговата красота и светлина. Слънцето проби мъглата и камъните се очертаха големи и величествени. Все едно не пипвани от човешка ръка  - тежки гранити. Тогава -  о чудо, от поляната започна да се вдига пара. Тънки облачета тръгваха от росната тревичка и се заизкачваха нагоре към слънцето. Омайно красиво и невероятно, това е гледка един път.      

Починахме с, направихме снимки и тръгнахме на поход към Лъвската глава. Пътеката се виеше в дъбова гора, дерета с огромни камъни и бодливи храсти миши ушички. Пролетта беше дошла в този край на България с цъфналите екзотични цветя и зелени дъхави треви. Вървим по пътеката и преминаваме покрай много долмени /според легендата от времето на Вълкан войвода и неговата дружина/ и причудливи каменни форми като ограда -  приличаха на току що поникнали гъби в гъбарник, само че огромни и невероятни скални композиции. Пристигнахме до голям комплекс на височина на 250 м над земята. И ние отгоре шетаме като мравки, търсим Лъвската глава. Тук Лъвска глава, там Лъвска глава -  не се открива това нещо. Починахме си малко и поехме по обратния път. След около два часа стигнахме до буса и се отправихме към село Варвара.

Настаниха ни в къща за гости, макар сезона да не беше започнал. В съседство имаше и ресторант, където организаторите бяха уговорили топла храна и добрите хора се погрижиха за гладните туристи. Така приключи първия ден.

На сутринта закусихме и тръгнахме по новия маршрут към изгасналия вулкан на село Варвара. Това е в Странджа планина. Според тракийските легенди името Варвара идва от „вар”-  свещенна вода. Което иде да каже, че и Варна и Варшава и другите „Вар”- са със същия корен.  Та тръгнахме да търсим изгасналия вулкан и свещенната вода. Отначало вървяхме по широк коларски път. Стигнахме до параклис на Св.Дева Мария с изворче в самия параклис. До него имаше обособено място за почивка с маса и пейки. И бърза планинска река с много камъни, вирчета и водопади. Водата бликаше отвсякъде  -  беше свежо и красиво. Иликата прецъфтяваше, а зелениката току се разлистваше. Магическо място. После пътя се стесни и започна да лъкатущи през дерета и стръмни брегове, но през цялото време вървяхме през дъбова гора. Минавахме покрай невероятни каменни блокове от около 2-5 тона и всичките бяха черни. След стръмното изкачване стигнахме до друг широк път, на места със следи от асфалт и гуми от високопроходима техника. Оказа се, че до вулкана не можем да стигнем, защото е военна зона и поехме по пътеката надолу през дерето. Навсякъде беше осеяно с едри черни камъни. Лавата ги е изхвърлила и където са се спряли, там са се и охладили.

Като спирахме за почивка се усещаше аромата на Странджа, невероятен и омаен. На много от полянките миришеше на лимонена трева и докато се осъзнаем, видяхме лимонена мащерка. Пътя пак стана широк и коларски. Прибрахме се  отново в селото. Стегнахме си раниците и тръгнахме обратно към Варна. Пътя преминаваше през китните морски курорти. А там, на скалата след Приморско ясно се виждаше голямата Лъвска глава - по която ние предния ден се разхождахме и така и не можахме да видим. Късно вечерта се прибрахме във Варна уморени, щастливи и заредени с емоции и снимки.

 

22.03.- 23.03.2014 г.

Галина Цветкова