Как да стъпя в огъня? За пръв път присъствам на автентични нестинарски игри, а стоя като в хипноза. Ударите на тъпана стават все по-наситени, гайдата пищи пронизително. Мистичните нестинарски мелодии ме завладяват. Очите ми се впиват в босите нозе на нестинарите, не изпускам от поглед стъпките им по горещите въглени и потъвам в магията на танца. Струва ми се, че светците, чиито икони държат в ръцете си, ги теглят нагоре и те леко и свободно почти политат от единия до другия край на жаравата. Когато се отърсвам от това усещане и отново идвам на себе си, танцът е свършил. Пустата, но още тлееща жар подканя да вляза. Естествено дори за миг не си помислям, че мога да се сравнявам с посветените... Но така ми се иска да стъпя в огъня, да мина през него, да го усетя в мен ... Желанието е много силно... И влязох в жаравата...