Новини

проект „Заедно природата и ние”

Сдружение ГЕУМ в партньорство с кметство Николаевка и клуб по пешеходен туризъм „БГ БАЛКАНИ“, започна изпълнението на Договор № Д 200001014ВН за проект „Заедно природата и ние” – теоретични занимания и изграждане на зона сред природата за практически занимания.

виж повече
БГ Балкани си има уебсайт

БГ Балкани си има уебсайт

Решихме и го направихме! Поискахме да си имаме наше място, в което да сме заедно с вас и да сме ви много полезни!

виж повече
6-дневно планинско приключение със снимки, карти и описание на маршрутите

20170719_144006-EFFECTS.jpg Национален парк Централен Балкан

20190607_200556.jpg Карта на маршрутите в Северен Джендем

 

Централен Балкан е един от трите национални парка в България. Той е разположен в Средна Стара планина с надморска височина между 500 и 2376 метра. Връх Ботев - 2376 м е най-високият връх в Стара планина.
На територията на Националния парк са разположени 9 резервата: Северен Джендем, Пеещи скали, Джендема, Царичина, Стенето, Козя стена, Соколна, Стара река и Боатин.

 

Нашият маршрут минава през резерватите Северен Джендем и Джендема.
Трудността на преходите и денивелацията е различна всеки ден. Почти през целия път в планината и по върховете се разкриват прекрасни панорамни гледки, които се виждат само при ясно време. Този преход се прави само през летния сезон, защото през зимата много участъци от маршрута са лавиноопасни или с дълбоки преспи. За прехода трябва да сте добре подготвени и екипирани, защото трекинга е 6 дни и с големи денивелации.

 

Резерватите Северен Джендем и Джендема са най-красивите резервати в Националния парк “Централен Балкан”.

„Джендем” на турски означава пъкъл, ад. Високите недостъпни скали, стръмните дерета, тъмни вековни гори и непредсказуемото сурово време са допринесли за името на тези удивителни със своята привлекателност местности, в които в същото време дебнат безброй опасности. Но това, което е ад за хората, се е превърнало в рай за дивите животни. Туристическите маршрути, които пресичат резерватите, са изключително красиви, с множество панорамни гледки.

Ето защо си мисля, че си струва да сложите тези Резервати във вашия списък с обекти, които бихте искате да видите.

 

1 ДЕН
Среща в 11 a.m. на гара Габрово - Трансфер до хижа Узана - 1240 м и настаняване. Преход до връх Исполин - 1523 м и връщане в хижата (2 часа). Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря и нощувка.

20190607_211239.jpg

В 11 a.m.  се събрахме на гара Габрово. Групата беше организирана от Туристическо Дружество "Родни Балкани - Варна", предвождана от опитен планински водач. С автобус за около час пристигнахме в хижа Узана. Настанихме се и след час тръгнахме на поход към връх Исполин -1523 м. Маршрутът в началото минава по пътека през широколистна гора и в подножието на върха се излиза от гората на гола поляна. От тук се виждат върха и чудесни пейзажи. След кратка почивка започва изкачването на върха. Ако времето е слънчево, от връх Исполин се открива чудесна панорамна гледка към връх Шипка. Откриват се и чудесни пейзажи, докъдето ти стига погледа. Ние имахме късмет да видим тази красива панорама, направихме си снимки и тръгнахме обратно към хижата.

 

2 ДЕН
Ранно ставане. Закуска. Преход от хижа Узана - 1240 м до връх Шипка - 1326 м и разглеждане на мемориала (4 часа). На връщане маршрута минава през Географския център на България -1300 м (4 часа). Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря и нощувка.

20190607_211257.jpg

Сутринта в 7 часа се събрахме и тръгнахме.
Маршрутът в началото се спуска през голи поляни, но след около половин час преход, навлиза в иглолистна гора и се върви по горска пътека, а след това в широколистна гора. Маршрутът е част от Е-3 "Ком-Емине" обозначен с червена маркировка. В гората пътеката се спуска още с 300 м денивелация и след около час се излиза от гората. След кратка почивка започва голямо изкачване с денивелация около 400 м и на билото на планината се открива връх Шипка. След 1 час спускане стигнахме прохода Шипка - 1185 м. Изкачихме се до връх Свети Никола, където се намира мемориала Шипка и изкачихме 894 стъпала до ПАМЕТНИКА ШИПКА - 1326 м.
На върха се откриват уникално красиви пейзажи при слънчево време.
Разгледахме мемориала, направихме снимки, обядвахме, направихме почивка и тръгнахме обратно по същия маршрут по който дойдохме. Маршрутът на връщане се отклонява и минава през Географския център на България -1300 м. Там си направихме снимки и се върнахме в хижата.

 

3 ДЕН
Ранно ставане. Закуска. Преход от хижа Узана - 1240 м до хижа Мазалат - 1620 м (5 часа). Настаняване в хижата. Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря и нощувка.

20190607_211315.jpg

Сутринта в 7 часа се събрахме и тръгнахме по шосето и след около километър влязохме в гората, след отбивката обозначена с туристическа табела и маркировка.
Следва леко и плавно изкачване по горски път, и се излиза от гората на едно голо място на стар асфалтов път. След около 400 метра в същата посока се стига до хижа Хлебна. Поема се по шосето вляво и се върви по него близо километър до хижа Партизанска песен.
В хижата направихме почивка. В хижата има барче и се предлагат храна и напитки. Тук пътят се изоставя и в началото на гората има табела с посока хижа Мазалат. Поема се по сравнително тясна пътека в млада иглолистна гора и отново се върви по горска пътека. Започва продължително изкачване и се излиза на оголено място. От дясно се открива панорамен изглед към върховете Шипка и Бузлуджа, а от ляво е рядка букова горичка. Изкачването продължава през оредяла дъбова гора и се излиза в подножието на една стръмно наклонена, тревиста поляна с чешма в най-ниската й част. От тук нататък пътеката е ясно различима, минава през стръмната поляна нагоре и я подсича на дълъг и равен участък. От тук право напред, пред погледа се открива панорама към масива Триглав. Следва ходене по равен участък, слизане и пресичане на седловина, след което пътеката отново с плавно изкачване навлиза в гората. Почти навсякъде има червена маркировка и указателни табели с посоките към хижите. Редуват се няколко спускания и изкачвания през гората. Не след дълго се излиза от горския участък. Пред погледа се разкрива целият старопланински масив Триглав (върховете Голям Кадемлия - 2275,4 м, Малък Кадемлия - 2225,7 м и Зли Връх - 2196,9 м) Непосредствено отпред се откриват и скалите на Вълчата глава, които са точно зад хижа Мазалат. Вдясно от билото, на север, се вижда обширна част от Предбалкана. Всички описани панорами се виждат само при ясно време! Излиза се на черен, добре утъпкан път и се тръгва по него нагоре, в посока скалите. След няколко завоя по пътя стигнахме хижа Мазалат. 

 

4 ДЕН

Ранно ставане. Закуска. Преход от хижа Мазалат - 1620 м до хижа Тъжа - 1525 м (3 часа). Настаняване в хижата. Поход до връх Русалка - 1889 м и връщане в хижата (2 часа). Разходка в района на хижата или почивка. Вечеря и нощувка.

20190607_211337.jpg

Сутринта в 7 часа се събрахме и тръгнахме. Пътеката тръгва вляво от хижата по червената маркировка на картата и навлиза в гориста местност. След като се излезе от гората се продължава по голото било, с плавно спускане и изкачване стигнахме връх Караборун - 1971 м. Маршрутът продължава по зимната маркировка, с плавно спускане, изкачване и отново спускане и след 2 часа се стига до рядка букова горичка на 1600 м надм. в. Зимната маркировка са стоманени тръби високи 2 метра циментирани в земята. Направихме почивка и тръгнахме отново. Пътеката маркирана с червена маркировка се спуска през гората до Пожар дере - 1400 м и излиза на река Тъжа. Маршрута продължава по червената маркировка по голото било, вдясно от реката. Имаше леко изкачване и след час преход стигнахме хижа Тъжа - 1525 м. Настанихме се в хижата и направихме час почивка. Събрахме се отново за втория поход до връх Русалка - 1889 м и за час преход се изкачихме на върха.

Връх Русалка се издига северозападно от хижа Тъжа. Изкачването му е леко, а денивелацията е около 400 метра. По добре очертана пътека в западна посока се изкачва плавно височината. След около километър пътеката се раздвоява. Продължихме по дясната пътека в северозападна посока и изкачихме върха. Старото име на върха е Мара Гидик. От връх Русалка се открива широка панорама към цялото поречие на река Видима, град Априлци, част от Северния Джендем и Предбалкана. Имахме късмет с чудесно време и направихме снимки на великолепния пейзаж. Направихме почивка, любувайки се на панорамата, а след това се върнахме в хижата.

 

5 ДЕН
Ранно ставане. Закуска. Преход от хижа Тъжа - 1525 м през връх Ботев - 2367 м до заслон Ботев - 2053 м (6-7 часа). Настаняване в заслона. Разходка в района на заслона или почивка. Вечеря и нощувка.

20190607_211356.jpg

Сутринта в 7 часа се събрахме и тръгнахме. Пътеката тръгва към река Тъжа, минава по малък мост и започва плавно да се изкачва по камениста пътека по червената маркировка към билото на
връх Юрушка грамада - 2136 м. В тази част от планината няма растителност. Билото е голо и сухо, а ветровете силни и студени. Пътеката продължава да се изкачва по билото маркирано със зимна маркировка и за 2 часа се стига до връх Параджика - 2209 м. От върха се открива чудесна панорама при хубаво време. Отпред са отвесната скалиста стена на връх Ботев с извънредно дълбоката долина на река Голяма Бъзовица под нея, а вляво е гигантската дупка на Джендемът, по дъното на който тече Бяла река. От връх Параджика на югозапад се спуска къс, но затова пък много стръмен страничен рид. Въпреки почти отвесните си склонове, в средата си ридът преминава през равна и кръгла поляна. В западния край на поляната се издига връх Кота - 1865 м, който е затревен от изток, но е напълно отвесен от другите си три страни. От него пък към долината на Голяма Бъзовица се спускат няколко стряскащи с вида си и остри като игли скалисти урви. Оттук за първи път се виждат по-отчетливо огромните отвесни канари, с които са покрити източните склонове на връх Ботев. Маршрутът продължава с плавно спускане по зимната маркировка до седловина Маринка - 2080 м. Спряхме за 20 минути, защото мястото е удобно за почивка, а наблизо вдясно има чешма. От тук започва голямото стръмно и трудно изкачване по зимната маркировка до връх Ботев - 2367 м по главното било, като се следва  зимната маркировка на пътеката, по стръмните и напълно оголени склонове на планината. От седловина Маринка се достига за около 40 мин. до втория по височина връх в Стара планина връх Малък Юмрук - 2340 м. Върхът се познава отдалеч по високия монумент, издигнат в памет на загинали алпинисти недалеч оттук. Денивелацията от седловина Маринка до върх Малък Юмрук е 250 м надм. в. От тук се продължава по затревен и почти равен терен на югозапад, и след 20 минути достигнахме до по-високия само с няколко метра връх Ботев - 2367 м.

tmp_1412616196904.jpg Връх Ботев 2376 м

 

Направихме почивка, пихме билков чай в чайната на метеорологичната станция и тръгнахме към заслон Ботев, който се намира в западните склонове на връх Ботев, в местността Полянката - 2210 м. Ако стръмното изкачване е трудно, то стръмното спускане по склона е не само трудно, но и опасно след прехода и стръмното изкачване, а краката са вече болезнено уморени. След около час спускане по каменистия стръмен склон пристигнахме в заслон Ботев.

20190607_200916.jpg Карта с маршрутите в резервата Северен Джендем и резервата Джендема

 

6 ДЕН
Ранно ставане. Закуска. Преход от заслон Ботев - 2053 м през Бивака - Башмандра - водопада Райското пръскало - хижа Рай - 1430 м до месността Паниците - 600 м (8 часа). трансфер до град Калофер.

20190607_211416.jpg

 

Сутринта в 7 часа се събрахме и тръгнахме от заслон Ботев - 2053 м.
Тръгнахме по пътеката със зелената маркировка, която се спускаше плавно по билото. Тук местността е скалиста, а растителността основно е нисък клек (Pinus mugo) Клекът се различава от другите видове бор по стелещата се храстовидна корона. Българското име на вида идва от характерната форма на короната му, ниска и стелеща се, сякаш растението е "клекнало".
Пресича се притока на Бяла река и след около час маршрута се отделя от зелената маркировка и преминава на пътеката за Бивака - 1880 м, която е обозначена на картата, но няма маркировка. След още половин час плавно спускане, пътеката стига до Башмандра - 1770 м, където има чешма с изворна вода. Направихме почивка и продължихме по пътеката със синята маркировка, която плавно се спуска надолу през гъстия клек. След около час преход се стига до рекичката Бяла река - 1610 м. От тук при хубаво време се разкрива чудесен пейзаж с цялото великолепие на резерват Джендема. Уникално красива панорама с Калоферските Купени и целият старопланински масив чак до град Калофер.

20190608_155734.jpg

Резерват ДжендемаМаршрутът продължава около час с леко изкачване, спускане до 1400 м надм. в. и отново леко изкачване до 1500 м надм. в. От тук сгушена в подножието на Райските скали се вижда хижа Рай - 1430 м, но като погледнете вляво, пред погледа ви се разкрива най-високия водопад на Балканския полуостров, Райското пръскало - 1755 м. Красотата на водопада е несравнима!

20170720_112137.jpg

Райското пръскало в резерват ДжендемаWaterfalls falling from a height of 125 meters create the indescribable beauty.
Приближихме водопада, направихме уникални снимки и продължихме до хижа Рай.

20190607_210825.jpg

Хижа Рай

В хижата предлага чудесна храна и напитки. Обядвахме, направихме почивка, насладихме се на чистия въздух и на красотата на Джендема, а след това продължихме прехода. От Хижа Рай - 1430 м тръгнахме надолу по пътеката и стигнахме до място с пейки и маси. От тук отново се откриваше красива панорама с Малкия и Големия Купен и целият старопланински масив, докъдето погледът ти стига. Малкият Купен - 1478 м, който всъщност е с 30 метра по-висок от своя съсед. Не става дума за грешка. Големият Купен - 1448 м е в действителност по-внушителен и прави далеч по-силно впечатление. И двата върха са наречени така, заради характерната им форма. Следващите 2 часа са слизане по пътечка със серпентини през Рогачевата гора към река Бъзовица. Малко след това черния път свършва с кратко спускане към долината на река Малка Бъзовица. След река Бъзовица спряхме за почивка на голямата чешма с пейките. Пътеката продължава по синята маркировка и стига до разклона за връх Параджика. Ние продължихме надолу по синята маркировка и за 2 часа стигнахме до Паниците. 600 м надм. в.
На местността Паниците се провеждаше Национален фолклорен събор, който посетихме и се насладихме на чудесните изпълнения на съставите и певците, до пристигането на автобуса, който ни трансферира до град Калофер.


Така завършихме този чудесен преход в Стара планина, изпълнен с много красота, положителни емоции и нови приятелства.

 

автор на пътеписа: Юли Атев