Новини
БГ Балкани си има уебсайт

БГ Балкани си има уебсайт

Решихме и го направихме! Поискахме да си имаме наше място, в което да сме заедно с вас и да сме ви много полезни!

виж повече
ВОДИЦИ - една от най-магичните нощи на годината

Този голям български празник води началото си от дълбока древност. Свързан е с вярата в очистителната, целебна и магическа сила на водата, нейната способност да „помни” и преклонението на хората пред животворящата й същност. Паметта на водата е много старо българско знание и във всяко наричане предците ни са се осланяли на нея – жива, мълчана, обична, мъчна, пъстра, здрава, вречена, пробудена вода… А старите българи са вярвали, че в полунощ водата започва да „чува“ и да сбъдва!

 

Празникът ВОДИЦИ е разделен на три части:

Започва от 5-ти януари вечерта, когато в полунощ “потайна доба” небето се разтваря и се  “изпълнява желание”. Това е Нощта на Мълчаната вода: Изнася се съд с чиста вода, която цяла нощ “мълчи” под звездите. И всеки, който иска “сбъдване” в полунощ, до тази вода изрича най-голямото си и силно желание. Водата  го чува и го „сбъдва”! Нарича се ДА БЪДЕ!

6-ти януари е Мъжки водици. Млади мъже се хвърлят в реката за здраве и “мъжка сила”, а мъжки отрочета до една година се изкъпват в студена вода, за да станат мъже. Хвърлянето на Кръста е много стар обичай, който символизира връщането на Животворното начало на водата. За това на този ден водата лекува и заздравява и всеки иска да умие болест и грях на Живата вода!

7-ми януари е Женски водици. На този ден се къпят млади жени и женски отрочета до една година. Тъй като женската утроба носи Силата на сътворението, жените понасят котли с Жива вода от “къпаните” реки и ръсят с тях за здраве и Благоденствие. Жените са Водичарки, Совойници. В някои райони на този ден отново се гадае и предсказва за любов и зачеване. На 7-ми януари свършват всички коледни празници. Женското и мъжкото начало се обединяват от Водата и Сътворението.

 

БЪЛГАРСКО ОБРЕДНО НАРИЧАНЕ

На ВОДИЦИ се нарича за Ново начало! Обредът се извършва с Вода, която от Мълчана се превръща в Наречена. Всеки Добросторник в обреда се умива с Мълчаната вода и изрича най-силните си желания и копнежи пред нея, за да я “обърне” в Наречена, Силна вода!  Когато се здрачи достатъчно навън на 5-ти януари вечерта, се налива вода в едно котле. Някога водата се е наливала от извор или кладенец. Изнася се водата навън – на двора, на балкона или перваза на прозореца. Хваща се съда с две ръце и се притихва малко с водата. Оставя се тя да усети Добросторника. Диша се свежия въздух с нея. Поздравява се и й казваш името си. НА ГЛАС!!! Тя вече те познава. Тя е ТВОЯТА вода. Стои се още малко така заедно. Водата остава няколко часа под небето да се „измълчи“ и пречисти. Точно преди полунощ отново се излиза при нея. Тогава, преди ВОДИЦИ, силата й става най-голяма. Хваща се съда с две ръце. Свързваш се с твоята вода. Най-голямото желание се изрича на глас пред водата! И отново се стои с нея. Трябва да се „види” желанието, като картина във водата. И отново НА ГЛАС се изрича най-старото и силно наричане: РЕЧЕНОТО МИ ДА БЪДЕ СТОРЕНО! После водата се покрива с чиста кърпа (по възможност бяла) и се оставя цяла нощ да поеме ПРАВОТО ТИ СЛОВО. Да го чуе, да го залюлее, да го изкъпе, да му вдъхне живот и да пренареди СБЪДВАНЕТО. Сутринта на ВОДИЦИ (6-ти януари), първо се отива при Водата. Измиват се очите с нея и с много обич се отпива от СБЪДВАНЕТО. После пак… Накрая се скланя чело пред Водата и й се благодари. Може да се изпие цялата или по-малко, да се наръси с останалото от нея в дома, да се полее някое цвете. Това е НАРЕЧЕНА вода и тя ще носи енергията на желанието. Силата й е право пропорционална на емоцията, която е вложена в нея и на количеството Вяра, изпълваща душата.

 

 

 

Тежко излязъл тогава от Мъжкото хоро Старейшината. На мълчаната вода застанал и поклон до земи сторил. От женското хоро тогава и Най-старата майка пристъпила. На мълчаната Вода застанала и поклон до земи сторила Мъже и жени редом застанале, ръце в ръце си преплели и тъй здраво прихванати Хоро извили Мълчано. Очи си всите притворили. Снаги си сякаш съблякли. Душата им обща останала. И волята им тежка , магична! Душите им в хорото мълчано, тихо и ясно нареждали. "Водице ле, водице мълчана! От Господа тука изтекла , ти дето течеш на Предела и от тебе е всичко започнало! Нека в тоз час, Водице, душите ни да измиеш, Копнежите ни да чуеш, Вярата ни да сбъднеш." И всяка Душа от хорото, едно желание рекла. От най-чиста си Вяра, из най-дълбоко в сърце си! Запяла тогаз Мълчаната вода. Не с глас, с Дъха си запяла! "Добра стига, български рожби! Дъхът ви сещам, с Дъха си отвръщам. Вярата и Думите, рожби, В дълбините си в Чудо превръщам! Нека Всякоя болка, Урок да бъде научен! Нека след загуба страшна, дар да бъде заслужен! Да бъде Обич в очите, с които един друг ще се гледате! Да бъде Здраве в снагите ви, Животът ви дълго да пази! Да бъде Сила и Смелост, истината на глас да изричате! Да бъде Благо и Радост от тука нататък в съдбите ви! Да бъде Благодат за България, че корените ви да пребъдат! И нова сила да дойде за Ново начало по Пътя ви! И ако от Истина идва, туй що от Водата поискахте Нека след днес, на ВОДИЦИ ,сбъднато да го видите!" РЕЧЕНОТО ДА БЪДЕ СТОРЕНО!